Артериална хипертония: какво е това?

Артериалната хипертония е състояние, при което се определя постоянно повишаване на кръвното налягане от 140/90 mm Hg. Чл. Тази патология се открива при 40% от възрастното население и често се среща не само при възрастни хора, но и при юноши, млади хора и бременни жени. Тя се превърна в истинска „епидемия на 21-ви век“ и лекарите в много страни призовават всеки да измерва редовно кръвното си налягане, като се започне от 25-годишна възраст.

Според статистиката само 20-30% от пациентите с артериална хипертония получават адекватна терапия, а само 7% от мъжете и 18% от жените редовно следят кръвното си налягане. В началните етапи артериалната хипертония протича безсимптомно или се открива случайно по време на прегледи или при посещение на лекар за лечение на други заболявания. Това води до прогресиране на патологията и значително влошаване на здравето. Много пациенти с артериална хипертония, които не търсят медицинска помощ или просто пренебрегват препоръките на лекаря и не получават постоянно лечение за коригиране на кръвното налягане до нормални нива (не повече от 130/80 mm Hg), рискуват тежки усложнения на тази патология: инсулт, инфаркт на миокарда, сърдечна недостатъчност и др.

Механизми на развитие и класификация

Повишаването на кръвното налягане се дължи на стесняване на лумена на главните артерии и артериолите (по-малките разклонения на артериите), което се причинява от сложни хормонални и нервни процеси. Когато стените на кръвоносните съдове се стесняват, работата на сърцето се увеличава и пациентът развива есенциална (т.е. първична) хипертония. Тази патология се среща при 90% от пациентите. В останалите 10% хипертонията е симптоматична (т.е. вторична) и се причинява от други заболявания (обикновено сърдечно-съдови).

Есенциалната хипертония (или хипертония) не се развива в резултат на увреждане на никакви органи. Впоследствие това води до увреждане на целевите органи.

Вторичната хипертония се провокира от нарушения във функционирането на системи и органи, които участват в регулирането на кръвното налягане, т.е. повишаването на кръвното налягане е симптом на основното заболяване. Те се класифицират на:

• бъбречни (паренхимни и реноваскуларни): развиват се в резултат на вродена или придобита хидронефроза, остър или хроничен гломеруло- и пиелонефрит, поликистоза на бъбреците, радиационна бъбречна болест, диабетна гломерулонефроза и др.;
• хемодинамични (механични и сърдечно-съдови): развиват се с недостатъчност на аортната клапа, пълен атриовентрикуларен блок, аортна атеросклероза, отворен аортен канал, коарктация на аортата, болест на Paget, артериовенозни фистули и др.;
• ендокринни: развиват се с феохромоцитом (хормонално активен тумор на надбъбречните жлези), параганглиоми, синдром на Кон, акромегалия, синдром или болест на Иценко-Кушинг и др.;
• неврогенни: развиват се със заболявания и фокални лезии на гръбначния мозък и мозъка, хиперкапния (увеличаване на количеството въглероден диоксид в кръвта) и ацидоза (изместване на киселинно-алкалния баланс към киселинност);
• други: развиват се с късна токсикоза по време на бременност, отравяне с талий и олово, карциноиден синдром (отравяне на кръвта с излишък от хормони), порфирия (наследствено нарушение на пигментния метаболизъм), предозиране на глюкокортикоиди, ефедрин, катехоламини, приемане на хормонални контрацептиви, ядене на храни с тирамин, докато приемате МАО инхибитори.

Според характера на протичането артериалната хипертония бива:

• преходен: повишаване на кръвното налягане се наблюдава спорадично, продължава от няколко часа до няколко дни и се нормализира без употребата на лекарства;
• лабилен: повишаване на кръвното налягане поради влиянието на всеки провокиращ фактор (физически или психо-емоционален стрес), необходимо е лечение за стабилизиране на състоянието;
• стабилен: пациентът има постоянно повишаване на кръвното налягане и е необходима сериозна и постоянна терапия за нормализирането му;
• криза: пациентът изпитва периодични хипертонични кризи;
• злокачествен: кръвното налягане се повишава до високи нива, патологията бързо прогресира и може да доведе до тежки усложнения и смърт на пациента.

Артериалната хипертония се класифицира според тежестта, както следва:

• I степен: кръвното налягане се повишава до 140-159_90-99 mm Hg. чл.;
• II степен: артериалното налягане се повишава до 160-170/100-109 mm Hg. чл.;
• III степен: кръвното налягане се повишава до 180/110 mm Hg. Чл. и по-високи.

При изолирана систолна хипертония е характерно само повишаване на систолното налягане над 140 mmHg. Чл. Тази форма на хипертония се наблюдава по-често при хора над 50-60 години и нейното лечение има свои характерни особености.

Признаци на артериална хипертония

Пациентите с артериална хипертония могат да получат главоболие и световъртеж.

В продължение на много години пациентите може да не знаят за наличието на артериална хипертония. Някои от тях в началния период на хипертония отбелязват епизоди на слабост, замаяност и дискомфорт в психо-емоционалното си състояние. С развитието на стабилна или лабилна хипертония пациентът започва да се оплаква от:

• обща слабост;
• мигане на мухи пред очите;
• гадене;
• световъртеж;
• пулсиращо главоболие;
• изтръпване и парестезия в крайниците;
• недостиг на въздух;
• затруднено говорене;
• болка в сърцето;
• подуване на крайниците и лицето;
• зрително увреждане и др.

При изследване на пациента се откриват лезии:

• бъбреци: уремия, полиурия, протеинурия, бъбречна недостатъчност;
• мозък: хипертонична енцефалопатия, мозъчно-съдов инцидент;
• сърце: удебеляване на сърдечните стени, левокамерна хипертрофия;
• съдове: стесняване на лумена на артериите и артериолите, атеросклероза, аневризми, аортна дисекация;
• фундус: кръвоизливи, ретинопатия, слепота.

Диагностика и лечение

На пациенти с признаци на артериална хипертония могат да бъдат предписани следните видове изследвания:

• измерване на кръвно налягане;
• общи изследвания на урина и кръв;
• биохимичен кръвен тест за определяне на нивото на общия холестерол, липопротеинов холестерол, креатинин, калий, глюкоза и триглицериди;
• ЕКГ;
• Echo-CG;
• изследване на очното дъно;
• Ултразвук на бъбреците и коремната кухина.

Ако е необходимо, пациентът може да бъде препоръчан да премине допълнителни изследвания. След анализ на получените данни лекарят избира режим на лекарствена терапия и дава подробни препоръки за промяна на начина на живот на пациента.